Закуска. Обиколката ще ни преведе през трите исторически периоди в Лима – преди колонизацията на испанците, колониален и модерен. Първо ще се изкачим за панорамна гледка към археологическия комплекс Уака Пуклана, пирамидален храм, построен от доколумбовата цивилизация Вари, а след това ще посетим впечатляващия исторически център на Лима с неговите дворци, колониални сгради, църкви и площади. Неслучайно центърът е включен в списъка на световното културно наследство ЮНЕСКО – тук се намират Катедралата, посветена на апостол Св. Йоан (датира от XVI в. и въпреки десетките реконструкции, тя запазва своята структура и фасада), Кметството и Архиепископският дворец. На площада се намира и къщата на Франсиско Писаро, който основава града през 1535 година. В наши дни къщата е превърната в Правителствен дворец, който е официална резиденция на президента на Перу. През XVII в. са построени бронзовият фонтан и статуята на откривателя Франсиско Писаро, яхнал кон, които красят центъра на площад Майор и до ден днешен. Целият площад е озеленен с палмови дървета, цветни лехи и зелени площи. Обиколката ни преминава през най-елитния квартал на Лима – Сан Исидро и приключва с незабравима гледка към Тихия океан от най-проспериращия квартал в града – Мирафлорес. Местността е известна с цветните си градини, красиви паркове, като „парка на влюбените“ и, разбира се, с плажната си ивица. Мирафлорес е иделаното място за туристите в град Лима. За любителите на шопинга и сувенирите Мирафлорес предлага луксозни бутици, магазинчета за сувенири, за бижута, занаятчийски сергии. Търговските площи, заедно с прекрасната гледка към океана, плажната ивица и зелените паркове превръщат местността в най-красивата част на Лима. В обиколката са включени посещения на историческия и етнографски музей към Централната банка на Перу, където са изложени много ценни археологически експонати, свързани с бита и традициите, керамика, текстил, златни монети, накити, както и на църквата и манастира Сан Франциско – един от най-красивите и важни религиозни обекти в града, построен през XVII в. Обектът е огромен, с барокова архитектура, известен и с катакомбите си (мрежа от подземни проходи под църквата). Посещението ще ни даде представа за важността на католическата църква в колониално Перу. Следобяд отпътуваме към загадката на Паракас. Пристигаме в крайбрежния град Паракас и трансфер до хотела за настаняване. Вечеря. Нощувка.

Закуска. От пристанището в Паракас отпътуваме с лодка за островите Байестас, част от най-големият природен резерват в Перу – Паракас и убежище на стотици тюлени, пингвини, фламинго и безброй ята от морски птици. Озоваваме се сред скали, уникални със своите сводове и причудливи форми. Мястото излъчва дива красота в пустошта. Крясъците на птиците заглушават шума от вълните. Отдаваме се на насладата от красотата и удивлението от многообразието на птичи видове, живеещи тук. Приближаваме до мястото, от което се вижда т.нар. канделабър (или свещник). Той е огромен, на стотици години, издялан върху пустинен хълм в резервата Паракас. Не се знае какво е било предназначението му. Вероятно е служил за ориентир на плаващите. Поредната загадка и поредния отворен за теории въпрос. Моторната лодка обикаля около островите и преминава съвсем близо до тях, за да можем да разгледаме техните обитатели, между които са и тюлените. По принцип е странно, че тук, близо до екватора, живеят пингвини, но причината за това е студеното Хумболтово течение, заради което температурата на водата по перуанското крайбрежие е доста по-ниска, отколкото е нормално за тези географски ширини. Хубаво е, че се наслаждаваме на това изобилие от живот от известно разстояние. Така той продължава да се развива сравнително естествено, без намесата на човека. След двучасов тур с лодка покрай островите се връщаме в Паракас и поемаме към град Ика и оазисът Уакачина. Чували ли сте за Уакачина? Ако не сте, сега е моментът да се запознаете с това магическо място, сгушено под осанката на огромните пясъчни дюни. Уакачина е оазис в перуанската пустош, красив и интригуващ, развиващ се около малко естествено езеро. Палмови дръвчета като шевици обкантват брега на изумрудената лагуна, докато децата играят във водата, за която се твърди, че е лековита. Произходът на Уакачина е почти толкова очарователен, колкото и неговият пейзаж. Една от легендите твърди, че езерото е създадено от принцеса, чийто глас бил толкова красив, че карал хората да плачат. Наричали я „Huacca China“ или „момичето, което плаче“. Един ден, докато се къпела и пеела, тя забеляза през огледалото си, че ловец я наблюдава. Той я уплашил и тя се опитала да избяга. Докато тичала, плащът, с който била загърната, паднал и създал пясъчните дюни. Тя се препънала и счупила огледалото, което се превърнало в езерото, а самата тя в русалка. И до днес се твърди, че тя излиза на лунна светлина и пее древната си песен. На главния вход на езерото се намира каменна статуя на „Huacca China“ вече като русалка. Днес мястото е атрактивна и екзотична дестинация, особено любима за любителите на силните усещания, които търсят адреналин като се возят с бъгита по пясъчните дюни край оазиса или пък се спускат по пясъците с бордове. Предвидили сме време за тези от вас, които искат да се включат в една от атракциите на района – екстремна разходка с бъги до върховете на пясъчните дюни или спускане от тях със сендборд. След дозата адреналин, се отправяме към следващата неразгадана тайна Наска. Пристигаме и се настаняваме в хотела, в очакване на утрешния ден, свързан с една от най-мистериозните забележителности на Перу. Нощувка.

Закуска. Днешният ни ден е посветен на едно преживяване, за което често ще говорите – *полет над платото Наска с малък самолет. Линиите на Наска са световноизвестни със своите мащаби и загадъчност. Знаците в Наска, понякога наричани също геоглифи или рисунки, представляват древни линии, начертани на земната повърхност. Почти всички рисунки са в огромен мащаб и направени по един и същи маниер – контурът е очертан с една единствена непрекъсната линия. Истинската форма на изображението може да се наблюдава само от птичи поглед, т.е. от въздуха. Самите линии представляват бразди с дълбочина 30-50 см и ширина около 135 см, от които се образуват бели линии на фона на червеникавата пустиня, която дължи цвета си на железния окис. Има многобройни теории за това кой и защо е направил линиите в пустинята Наска. Счита се, че са създадени от племена, известни като културата Наска, чиято цивилизация е била развита през периода от 200 г. пр.н.е. докъм 600 г. Тези линии варират от обикновени линии, представляващи прави, триъгълници, спирали до много по-сложни и стилизирани рисунки на колибри, паяк, кондор, гущер, маймуна, косатка, пеликан. Човекоподобните фигури са сравнително малко и са разположени по склоновете. Най-известната от тях е Астронавтът и Извънземното. Най-големите са с дължина около 300 м, а общата им площ е 500 кв. км. Поради изключително сухия климат и липсата на ветрове, тези рисунки са се запазили през вековете. Фигурите на Наска са открити през 1926 г. от археолозите Алфред Кроебер и Тотибио Мехиа Ксепсе. Първоначалните предположения за тяхното предназначение са, че те са част от древно напоително съоръжение. Изследователите на загадъчните знаци не са на единно мнение за тяхното предназначение, но много от тях предполагат, че са свързани с религиозни ритуали. През 1941 г. при полет Пол Късък от университета на Лонг Айланд забелязва освен линиите и множество спирали, абстрактни форми и стилизираните рисунки на животни. Той смята, че в определени моменти Слънцето застава на края на линиите и според него това е най-големият астрономически календар в света. По-късно германската математичка Мария Райхе се заема с проучването, картографирането и измерването на линиите и това се превръща в цел на живота ѝ в продължение на пет десетилетия. Те са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1994 година. И до днес археолози, астрономи и геолози продължават да изследват геоглифите в различни университети по света. Какво точно са линиите на Наска, никой не знае. Окончателен и еднозначен отговор все още не съществува. Единственият неоспорим факт е, че те се намират в Южна Америка, в Перу, на платото Наска в южната част на страната. Културата Наска крие и други тайни – известна е не само със своите линии, но и със своите подземни канали за напояване – аквадуктите Кантайок. Наска са били много напреднала цивилизация. В пустинни условия, където реката е пълна с вода само за 40 дни в годината, фермерите от Наска се нуждаели от система, която да им позволява да имат вода през цялата година. Те решават този проблем, като създават великолепна система за водопровод – верига от спираловидни кладенци, чиято форма спомагала за ,,засмукване“ на вятъра надолу и по този начин той придвижвал подпочвените води към повърхността. По този начин древното перуанско население, живяло тук преди 2 хилядолетия е намерило начин да събира вода от сухата земя. Продължаваме за “белия” град Арекипа. Пристигаме късно вечерта. Настаняване в хотел. Нощувка.

Закуска. Започва нашето високопланинско приключение с град Арекипа, разположен на 2380 м надморска височина, в невероятно красива долина, заобиколена от тримата „стражи“ на Арекипа – заснежените вулкани Чачани (6057 м), Мисти (5822 м) и Пичу Пичу (5664 м). Археологически находки показват, че плодородната долина, в която се намира Арекипа, е заселена още през VI хилядолетие пр.н.е. През XV век областта, която е обитавана от народността аймара, е завладяна от инките и се превръща във важен производствен център на селскостопански стоки в тяхната империя. Селището Арекипа е основано на 15 август 1540 г. от Гарси Мануел де Карбахал, пратеник на Франсиско Писаро. През следващите няколко века градът е най-гъсто населеният в цяло Перу. Запазени са много паметници от колониалната архитектура. Градът остава относително изолиран до 1870 г., когато построяването на Южната железница го свързва с тихоокеанските пристанища. През 30-те години на 20 век градът е свързан и с Панамериканската магистрала, което помага за утвърждаването му като основен търговски център в Южно Перу. Историческият център на града е обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Тук е манастирът Св. Каталина – впечатляваща колониална постройка, построен през 1579 г. и останал затворен за посещения повече от 400 години. Ние ще имаме удоволствието да го посетим и да се потопим в атмосферата от преди няколко века. Обиколката ни включва централния площад, един от най-красивите площади в Перу, украсен с великолепни арки, на който се намира и Катедралата на Арекипа. Ще посетим и църквата Ла Компания, както и древен йезуитски храм. След обяда в свободното време ще имаме възможност да се разходим в построения в колониален стил квартал Сан Лазаро и по живописните калдъръмени улички на квартал Янауара, ще разберем защо наричат Арекипа – “Белият град”. *Вечеря. Нощувка.

Закуска. Рано сутринта, се отправяме високо в планинската верига Анди, към най-дълбокият каньон в света – каньонът Колка, два пъти по-дълбок от Гранд каньон в САЩ. Бездънната клисура, издълбана в живописната и малко позната част на Андите, крие очарование и екстремни гледки. Каньонът изглежда като прорязана с нож дълбочинна пропаст, в подножието на която тече река Колка, дълбочината му достига до 4160 м, а в обратната посока – сякаш врязани в небето се издигат заснежените върхове на планината. По-ниските участъци около каньона са терасирани и се използват от местните за отглеждане на различни селскостопански култури. Долината на вулканите е местност в каньона Колка, която изглежда като илюстрация от научно фантастичен разказ. От дъното на тази долина се извисяват 86 хълма с конусовидна форма и внушителната височина от 300 метра. А откъде идва името на каньона… Инките съхранявали хранителните запаси на империята в специални цилиндрични съдове, наречени „колкас“, поставяни в множеството пещери, като за тази цел прокопавали тераси по скалните отвеси. Преминаваме по пътя на пампасите, ще имаме удоволствието да спрем за великолепна панорама към Андите, ще минем покрай кратера на вулкана Чукура и като завършек на денят ни, ще спрем за още една уникална гледка, която се открива от площадката на Чивай, която само от очевидец може да бъде оценена. Пристигане в град Чивай и настаняване в хотел. Обядът ще бъде под формата на сух пакет (леки ястия поради надморската височина). В свободното време следобяд ще може да посетите термални извори, да се отпуснете в естествените лековити минерални вани. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Най-известното място в долината на река Колка е „Кръстът на Кондорите“ – най-високата точка на каньона, популярна туристическа дестинация, площадка, където топлите въздушни течения събират рано сутрин огромни южноамерикански кондори и откъдето от съвсем близко разстояние може да се наблюдава полетът им над каньона. Триметровият размах на крилете им позволява свободно да се носят във въздуха на височина от 5 км. Селяните, живеещи в каньона, все още обожествяват тези птици и често им принасят в жертва домашни животни. Фактът, който удивлява туристите, се явява и основната разлика на Колка от Гранд Каньон – каньонът Колка не е безлюден. В неговата, терасирана от индианците долина са разположени множество традиционни селища и огромни плодородни земеделски площи, обработвани от местните хора. От самия каньон се открива прекрасна гледка към близките вулкани Сабанкая, Уалка-Уалка и Ампат. В най-ниската част на Колка е разположено блато, в което според местните потъват животни. Според древни легенди тук Майката земя събира за себе си жертви. Очакват ни не само прекрасни гледки, но и увлекателни разкази за вярванията на местното население. Обяд. Отпътуваме за град Пуно, разположен на 3860 м н.в., на брега на езерото Титикака. Настанявене в хотел. Нощувка.

Закуска. Денят ни ще е посветен на пейзажите, които се променят с плъзгането на лодката по бистрите води на най-високо разположеното плавателно езеро на Земята – Титикака (3812 м н.в., в превод името означава „каменна пума“, заради формата на езерото, гледана отвисоко). С площта си от 8370 км², то е второто по големина езеро в Южна Америка след Маракайбо във Венецуела. Заема Дълбочината му достига 300 м. Най-старите свидетелства за древна цивилизация в района датират още от средата на първото хилядолетие пр. Хр. Тиуанако обаче е културата, оставила най-траен белег край Титикака в прединкския период. Процъфтяла между 550 и 950 г., тази култура се отличава с феноменална култова архитектура, каменни скулптури и други религиозни изображения, които остават и до днес между необяснените загадки за световната археология. Няма задоволително обяснение за мистериозното изчезване на самата цивилизация Тиуанако, която някъде към 11 в. просто престава да съществува. След залеза на Тиуанако се въздигат културите на Коя и Аймара. Град Пуно е разположен на голям плитък залив в западния край на Титикака, където някога мирно живяло племето Урос. Неукротимите воини от народността Коя обаче не понасяли мирното съжителство. За да се спасят от въоръжената напаст, уросите стигнали до оригинално решение. Плитчините по бреговете на езерото са гъсто обрастли в тръстика – особен южноамерикански вид, наречен “тотора”, която местните обитатели използвали за храна, строителен материал и какво ли не. В случая застрашените от смърт уроси изплели флотилия от огромни тръстикови салове, натоварили цялата си покъщнина и заживели на тях, в езерото, далеч от брега и кръвожадните набези на коите. Така те оцелели във времето – раждали се и умирали на островите от тотора без да ги е грижа за превратностите на сушата. Техни потомци продължават да живеят по този начин и до ден днешен, в което и ние ще имаме възможността да се уверим като посетим остров Урос. По-близките острови до брега изглеждат доста спретнати и разполагат с почти всичко каквото има на сушата: църква, училище, магазин, обществен телефон. Тяхната площ също е значителна – някои достигат до 500 квадратни метра и имат по над 80 жители. Движението на лодката през безбрежните полета от тотора се извършва по тесни канали, свързващи отделните тръстикови острови. Освен плаващите домове на уросите, в Титикака има и няколко забележителни естествени острови, като един от тях, остров Такиле, ще бъде част от нашата обиколка. Обяд. Такиле напомня, че в Титикака също са преживели периода на испанската колониална власт. В селището на острова е разположен типичния за Латинска Америка четириъгълен площад с красива арка и старинна католическа църква от едната страна. Но мястото е все още автентично и прекрасно. Осров Такиле и текстилното му изкуство са обявени за шедьовър на нематериалното наследство на човечеството от ЮНЕСКО. Тук плетивата са основна част от културата. Приветливи хора продават бродерии и плетени шапки, струва си да ги дарите с усмивка и да си купите от разноцветните им ръкоделия. Отплаваме от острова обратно към Пуно, съзерцавайки естествената красота на природата. Нощувка.

Закуска. Отпътуваме от Пуно към „вратата“ на Империата на Инките – град Куско. Пътуването отнема около девет часа и по пътя ще направим няколко спирки, ще посетим археологически обекти, колониални църкви, ще се радваме на неповторими гледки и ще изживеем едно невероятно пътуване по високопланинските пасища Алтиплано (Високото плато на Андите), където се потапяме в зеленината на планината и наблюдаваме свободно разхождащите се лами и алпаки. По пътя първо ще посетим червената крепост Пука Пукара, където може да се видят праисторически символи от времето преди инките. Ще спрем за обяд и отново продължаваме с прекрасните гледки към руините Ракчи. Те представляват археологически комплекс с храм от времето на инките, посветен на бог Виракоча, който в митологията на инките е бог, създал света. Комплексът включва жилища, фонтани и е бил важен поклоннически център. Пътя ни минава през Андауайлиас, място, където се намира бароковата църква Св. Петър (XVII в). Приказната позлатена украса и стенописите са дали името ѝ – „Сикстинската капела на Америка“. Пристигаме в Куско – центъра на вселената на инките. Настаняване в хотела. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Отправяме се към Оянтайтамбо. По пътя ще посетим две от най-интересните селища от времето на инките. Пътуваме към живописното село Марас, разположен на 52 км от Куско, на надморска височина от 3380 метра. Селцето Марас е известно с прочутите си солници. Терасовидно разположени, те представляват около 3000 малки правоъгълни басейни, в които се разпределя идващата от скалата вода. „Салинас де Марас“ са били използвани още по времето на инките, служели за добиване на сол чрез специална система за управление на подпочвената вода, която съдържа огромно количество минерали, при изпарението на които се отделя сол. Солта била използвана като средство за икономически обмен. Освен че тук може да се купи една от най-фината сол в света, сувенирите, които се продават, също са направени от такава. Продължаваме още 7 км до Морай – земеделския експериментален център на инките. Край градчето са запазени прочутите тераси, които инките използвали като ботанически лаборатории за развъждане на нови селскостопански култури. Този изключително красив комплекс от тераси за земеделки култури, построен във формата на разширяващи се кръгове, наподобяващи амфитеатър е известен още с името си „житницата на инките”. Разположен е на 3500 м, а разликата във височината на терасите е 150 м, всяка тераса е покрита с пръст, донесена от различна част на империята и има свой собствен микроклимат като разликата в температурите варира с 15 градуса от горните до долните кръгове тераси. Това е мястото, където се е проучвало адаптиране на растенията към нови екосистеми. В следобедните часове преминаваме през селищата Калка и Урубамба, за да стигнем до крепостта и Цитаделата на инките в Оянтайтамбо без съмнение едно от най-впечатляващите места от времето на инките. Храмът и крепостта са разположени над града, а по монолитните камъни, от които са построени, все още има запазени древни релефни рисунки, които може да разгледате в детайли отблизо и да се разходите из руините. Олянтайтамбо е пример за невероятното градско планиране, което инките са успели да направят. Това си личи по изключително запазените до наши дни каменни улици, а същите канали и днес продължават да разпределят вода от планината в града. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Днешният ден е посветен на едно от новите седем чудеса на света – Мачу Пикчу, разположен на 2430 метра над морското равнище. Архитектурният комплекс представлява град, построен от инките през XV век. Денят започва с ранно сутрешно ставане и качване на влак от жп гара Оянтайтамбо до гара Агуас Калиентес. Влакът се носи по релсов път, виещ се покрай река Урубамба. От Агуас Калиентес се прекачваме на автобус и след 30 минутно изкачване по живописен планински път, се озоваваме пред входа на Мачу Пикчу (в превод името му означава “Стар град”, в списъка на ЮНЕСКО от 1983 г.). Градът условно е разделен на няколко части. Северозападната част най-вероятно е била използвана за религиозни цели. Там се намира и астрономическата обсерватория, с помоща на която инките са определяли годишните сезони и часа по сенките, хвърляни от слънцето върху камъните. В обиколката с екскурзовода ще посетим Цитаделата, централния площад, кръглата кула, Свещения площад, Храмът на слънцето – единственото запазено светилище на главния бог на инките – Виракоча, прочутия Храм с трите прозореца изграден от огромни каменни блокове и наречен така заради трите трапецовидни отвора, резиденции и други помещения. След тура ще имате свободно време да се разходите из археологическите разкопки за гледки и снимки. В Мачу Пикчу има над 140 различни конструкции – храмове, светилища, жилища, бани, фонтани, свързани помежду си с канали и дренажна система, издълбана в скалите. Векове по-късно митовете за неизвестен град, в който велможите на инките заровили големи товари със злато, докато се крили от нашествениците, повеждат младия американски историк и преподавател в университета в Йейл, Хирам Бингъм из долината на река Урубамба. Местни хора го отвеждат в каньона на реката, откъдето по лъкатушеща тясна пътека той се изкачва на хълма и открива най-невероятния град на инките напълно запазен и пуст. Датата е 24 юли 1911 г. Бингъм не успява да открие митичното злато, но самият Мачу Пикчу завладява въображението на хората по света с удивителната си архитектура – издигнат високо, така че никога да не бъде намерен. Все още учените не могат да дадат ясен отговор, който да обясни защо на толкова недостъпно място инките са изградили своя град. И така заредени с енергията на загадъчното място приключва нашето пътешествие в „Изгубеният град на инките“. Обяд в ресторант в град Агуас Калиентес (в превод името му означава “горещи извори” или “топла вода”). Свободно време за ползване на естествените горещи вани в местността. И отново с влака се връщаме в Оянтайтамбо. Отпътуваме за Куско и трансфер до хотела за настаняване. Куско е археологическата столица на Америките, уникално място, потопено в столетна култура и обкръжено от красотата и мистицизма на Андите. Първото нещо, което изниква пред погледа на всеки, стигнал до Куско, са крепостните стени на инките – огромни гранитни блокове, иззидани така, че да прилепнат идеално, без необходимост от допълнителни строителни материали и способи. Изкусното проектиране и строителство на инките оцелява дори и пред изпитанието на годините и капризите на времето. На местния език кечуа „коско“ – коренът на името Куско – означава „пъпът на земята“, родното място и центъра на империята на инките. Всичко в този колониален град на 3400 м над морското равнище води към Пласа де Армас с катедралата. Площадът е сърцето на града, който е основан през ХІІ в. от император Манко Капак, но изграден през 1438 от император Пачакути. Старият град, който се разпростира в радиус от десет пресечки около площада, е колониално хранилище на годините, следващи пристигането на Писаро през 1532 г. и испанското нашествие, и окончателното унищожаване на цивилизацията на инките – някога най-голямата империя в Западното полукълбо. Нощувка.

Закуска. Понякога е трудно да повярваме, че някои творения на природата са истински. Но Тя – Природата е най-великият художник. Многоцветнaта феерия Виникунка (5200 м) или наречена още „Планината на седемте цвята“ изглежда като нарисувана с цветовете на златото, розите, лавандулата и тюркоаза, но ви уверяваме, че e съвсем истинска. Наличието на различни минерали и химични елементи в състава на почвата е превърнало този обикновен склон на Андите в многоцветна земна дъга. Местните paзĸaзвaт, чe вeĸoвe нapeд ĸpacoтaтa нa Πлaнинaтa нa дъгaтa e билa cĸpитa и пpичинaтa тя дa ce paзĸриe ca ĸлимaтичнитe пpoмeни. Bъзpacтнитe xopa разĸaзвaт, чe пpeди тя e билa вeчнo пoĸpитa cъc cняг, но вследствие на топенето на ледовете се появяват хълмове, набраздени от цветни ивици от неоново червено, през електриково жълто до меко синьо. Въпреки че височината може да бъде предизвикателство за някои туристи, прекарването на няколко дни в Куско и района преди да се посети планината спомага да се приспособите много по-бързо. Трябва наистина да искате да видите как изглежда това естествено природно чудо и желанието ви да е достатъчно силно, за да ви отведе до върха. Но изкачите ли се, ще възкликнете – заслужава си! От върха може да се заснеме 360-градусова гледка на цветните хълмове на планината, уникална със своето ярко наситено многоцветие.
За тези от вас, които предпочитат да останат в Куско, можем да предложим *екскурзия до „Свещената долина на инките“, поредица от живописни градове, земеделски тераси и археологически обекти с посещение на типичен индиански пазар в селището Писак. На връщане към Куско ще посетите живописното село Чинчеро с великолепния колониален храм с интересни фрески, издитнат на мястото на старо светилище на инките. Тук може да се демонстрира оцветяването на вълната от ламите и алпаките в естествени багрила от плодове и растения. Нощувка.

Закуска. Трансфер до летището за полет Куско – Лима. Пристигане в Лима. Посрещане, трансфер и настаняване в хотела в Лима. Свободно време. Препоръчваме да се разходите сред парковете на Лима, потънали в зеленина, разноцветни градини и фонтани, както и по крайрежната алея на Тихия океан – от брега не можеш да усетиш истински колко огромен е всъщност…Но можеш да чуеш приятния шум от вълните му. Един от най-посещаваните паркове в Лима е парка Кенеди или, както още го наричат местните, „Сентрал парк в Мирафлорес”. Също не пропускайте да се докоснете до водната магия на още един нов парк в Лима – парка с „танцуващите фонтани“ – много красиво е вечер, и приятно разхлаждащо – посетителите се забавляват, като преминават между отделните нива и кръгове в няколкото секунди време, когато водата спира. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Свободно време в Лима или *екскурзия, с която ви предлагаме да допълните загадките за Перу с още едно впечатляващо пътешествие в Северно Перу, където в близост до тихоокеанското крайбрежие ще посетите града Чан Чан (под егидата на ЮНЕСКО). Трансфер до летището за полет Лима – Трухильо. Кацане, посрещане и трансфер до хотела в Трухильо за настаняване. Трухильо е третият по големина град в Перу, намиращ се в северозападната част на страната, разположен на брега на река Моче и на крайбрежието на Тихия океан. Перуанският град е основан през 1534 г. от Диего де Алмагро. В историческия център на града на 29 декември 1820 г. е обявена и независимостта му. Градът е известен и като „столицата на вечната пролет“. Нощувка в Трухильо.
За тези от вас, които предпочитат да останат в столицата Лима, можем да предложим *еднодневна екскурзия за посещение на архитектурния комплекс Пачакамак – едно от свещените места в древно Перу, където са събрани многобройни култови предмети и рисунки на една от най-войнствените империи Уари, наследник на културата Тиауанако край езерото Титикака. Освен добри войници те били още по-добри градостроители и основали редица селища. Пачакамак е бил привилегирован, защото е бил единственото всенародно оракулно място в предколумбово Перу. В града на Пачакамак идвали хиляди поклонници от най-отдалечените краища на Перу. Молели за предсказания и пророчества, като се отблагодарявали с многобройни дарове, най-вече от злато и сребро. Предсказанията си жреците произнасяли в храм, посветен на бога Пачакамак, олицетворение на могъщия Виракоча, почитан в загадъчното планинско селище Тиауанако. Името Пачакамак означава „господар на света“. Дори самите инки уважавали неговия статут и правила, но изградили там свой „Храм на слънцето“. Градът привлякъл вниманието на завоевателя Франсиско Писаро, който отнесъл от него златни и сребърни предмети с невиждана красота. Смята се, че спасеното от жреците съкровище съдържа различни предмети и скъпи метали, които не са открити и до ден днешен. Така настъпил краят на Пачакамак, оракулното място на древно Перу и последното култово място на крайбрежието. Руините на величествените някога стени безмълвно пазят своите тайни. Връщане в хотела в Лима. Нощувка.

Закуска. Свободно време в Лима за тези от вас, които остават в Лима или за избралите *екскурзия до Северно Перу посещение на археологическия комплекс Чан Чан. Някога, преди Колумб да открие Южна Америка, градът е бил най-големият на целия континент. Днес Чан Чан също може да се похвали с „отличие“ – той продължава на бъде най-големият град, само че от глина и то в целия свят! Преди много, много години Чан Чан е бил столица на цивилицазията Чиму. Той е построен около 850 година и е съществувал до завладяването му от империята на инките през 1470 година. В най-добрите си години, по време на Чиму, глиненият град се е простирал на 20 кв. км и в него са живели около 60 000 души. В Чан Чан е имало девет големи правоъгълни крепости, заобиколени от глинени стени – високи между 10 и 20 метра. Между тях са се криели хиляди сгради, включително храмове, жилища, складове и погребални платформи. Често по стените на сградите могат да се видят релефни рисунки, представляващи абстрактни мотиви и животни. Извън тези девет крепости се намират четири сектора, в които се е работило (тъкане, обработване на злато и сребро). За съжаление, Чан Чан е бил лишен от благородните метали, благодарение на испански иманяри, които ограбили града още през 16-ти век. Необичайният град е създаден в една от най-сухите крайбрежни пустини в света, където средната годишна сума на валежите е изключително малка. Заради сухия пустинен въздух, глинените структури на Чан Чан са запазени и до днес. Трансфер до летището за обратен полет Трухильо – Лима. Кацане, посрещане и трансфер до хотела в Лима. *Предлагаме ви една вечеря, изпълнена с музика и танци като завършек на вашето пътешествие, което вярваме, че ще остави ярки и незабравими спомени и дълго време ще се връщате към тази загадъчна страна. Нощувка.

Закуска. Трансфер до летището за полет с Луфтханза през Панама Сити за Франкфурт в 13:39 часа.

Кацане във Франкфурт в 13:25 часа. Излитане от Франкфурт в 15:05 часа. Кацане в София в 18:15 часа.

Цени: